ПОЖАРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖАРЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Опожарявам, горя. Веднъж в годината отивали на "катър панаир", я муле да сменят, я ново да купят, а през останалото време пожарили гората за ниви и ги засявали с ечемик и ръж. Н. Хайтов, ШГ, 52. И тук, и там, и там — внезапно... пожарѝ / бий, блъскай! Чергата да пламне да гори / отвред. П. П. Славейков, КП ч. III, 27. Остготите се вмъкнаха в провинциите на империята, начнаха там да пленят и пожарят и без това омалелите и разорени ѝ жители. М. Дринов, ППБН, 13. Цели три дни плениха и пожариха по долината. Б. Димитров, Я I (превод), 25. пожаря се страд.