ПОЖЕЛАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЖЕЛА̀ВАМ, ‑аш, несв.; пожела̀я, ‑а̀еш, мин. св. пожела̀х, несв., прех. 1. Обзема ме желание за нещо; поисквам. В най-тежките часове на своя живот тя бе помислила и пожелала да сгреши с чужд мъж, за да стане майка, а така мислеше и вярваше сега, че грехът, за който човек е мислил и който е пожелал в сърцето си, е вече сторен грях. Д. Талев, ПК, 447. Аз не мога да живея в палата. Позволи ми да идвам при теб, когато пожелая. Тогава аз ще седя вечер на прозореца ти и ще ти пея. Св. Минков, СЦ (превод), 14. Докато други хора.. виждат само прозата и безмислието на живота.. той неволно пожелава да го схване в неговата вътрешна глъбина и да го нарисува откъм неговата живописна страна. Д. Калфов, ПЮН, 4-5. Пожелаеше ли съпругът да стори нещо добро, намерваше съпругата си съгласна в сичко; пожелаеше ли пък съпругата нещо, то са изпълняше без забава от съпруга. Ступ, 1875, бр. 5, 39.
2. Изказвам някому пожелание за нещо, обикн. добро, хубаво. Той отговаряше на всички братски и на всички пожелаваше лек труд и добър берекет. Елин Пелин, Съч. III, 12. Цялата работа се състоеше в това да пита гостите на хотела на кой етаж искат да слязат и да натисне съответното копче върху автоматичното табло. После да отвори вратата, да им пожелае лека нощ или добро утро. Ал. Бабек, МЕ, 184. Българино, пожелай ми живот и здравие, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа и ти ще се влюбиш в тази природа. Ал. Константинов, Съч., 98. — На прощаване, любима, / нещо ти ми пожелай. / И любимата отвръща, / наклонила тъжен лик: / — Рана ли е, да е малка. / — Смърт ли е, да бъде в миг. Сл. Караславов, Худ. С I, 539.
3. Обзема ме любовно влечение към някого. Тъй усетих топлата ѝ кожа, косите ѝ, дъха ѝ, смесен с дъха на тревата, тъй я пожелах, че едва не заплаках. А. Дончев, ВР, 62. Не, той не бе ѝ [на Калиопа] съвсем непознат: беше виждала и други път отблизо този офицер, дори го бе пожелавала — тъй, само за миг... Но кога бе то? Ст. Дичев, ЗС I, 470-471. — Аз никога не съм те пожелал още, както се пожелава една жена; никога не съм те видял в своите сънища тъй, както се сънува една жена. П. К. Яворов, Съч. III 1924, 92. Но аз ви казувам, че всякой, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече с нея в сърцето си. КТЕМ, 68. пожелавам се, пожелая се страд. Всичките софийски лекари имат достъп в санаториума и могат да вземат участие в консилиум, когато затова се окаже нужда или когато това се пожелае от самите болни. БД, 1909, бр. 31, 4. пожелавам си, пожелая си I. Възвр. от пожелавам във 2 знач. Иска ми се някак да кажа, че е може би по-добре дето стана тъй, че той млад загина, тъкмо както сам не един път си е пожелавал, а веднъж с вещ поглед и предвидил. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 23. — О, нека оправдая неговото доверие — пожела си младежът. Ст. Дичев, ЗС I, 223. II. Взаим. от пожелавам във 2 знач. В късен час под бряста спряхме / до вратата пътни ваши. / "Лека нощ" си пожелахме — / и отдън сърцата наши. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 218.