ПОЖЕРТВУВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖЕРТВУВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Лице, което прави, дава пожертвувания (в 3 знач.). Да се сдобие дружеството с преписи от документите у Н. Тошков и други пожертвуватели.., да поиска и писмо от Д. Ценович в Букурещ, с което да се настои за неотложното внасяне в дружеството на пожертвуванията. М. Арнаудов, БКД, 256. "Периодическото списание" щяло да се издава само тогава, когато се съберат пари от спомоществувателите и от пожертвувателите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 11.

— Друга (остар. книж.) форма: пожертвова̀тел.