ПОЖИВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖЍВЯМ, ‑яш, несв.; поживя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Запазвам някого жив, давам му дълъг живот. Хвана [Елена] ръката на болния и от сърце се замоли Богу: да го спаси. Тя се молеше с разбити гърди Богу, да се смили и да ѝ го поживи. Ив. Кирилов, Съч. II, 185. След такива, думат, надежди, наказания, мъки и теглила, на мен не оставаше друго освен.. да благодаря на Бога, че ме е поживил да видя и добри дни. Ил. Блъсков, КУ, 66. Изпълних подвига, що Господ сам / на мене грешний завеща. Не всуе / години много Господ поживи ме / и на дълбока книга ме научи. Ив. Вазов, ИГП (превод),110. Па като брат му оживя, / той на Иванка думаше: / "Либе, Иванке, Иванке, / как та майка ти възпита, / баща ти, още майка ти, / та ми братеца поживи!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 151-152. ^● В благословии. — Какво търсиш, момче? — Търся щастието си, дядо! — Из тия места няма да го намериш! — Ами ако вече съм го намерил? — Бог да те поживи, да му се нарадваш. К. Петканов, П, 11. — Добре сте ми дошле, сватове! .. Да ви поживи господ, че сте отхранили дъщеря! И. Петров, НЛ, 97. — Здрави ли са ви децата? — започна отдалеко докторът. — Е, па... да ги поживи аллах... здрави са. Б. Несторов, АР, 54. Старите баби.. захващаха да се кръстят и струваха поклони пред войводата. — Господ и Свята Богродица да та поживи синко, казваха тие. З. Стоянов, ЗБВ II, 62.