ПОЖИЗНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖЍЗНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който е определен за ползване, получаване до края на живота на човека. Първото румелийско областно събрание пожела да му отпусне за благодарност пожизнена пенсия. Ив. Вазов, Съч. Х, 119. Кралят горещо е поблагодарил на принца, който е помолил краля да съобщи на поета, че княжеството се отстъпва само за пожизнено ползуване. К, 1926, бр. 74, 2. Пожизнена рента.

2. Който трае, продължава до края на живота на човека; доживотен. Той са осъди да са разчекне на четири коня, а по просбата на Геновева, графът му опрости живота, но не можа да го отърве от пожизнен затвор. ИГ, 94. Само Върховний съвет на правосъдието ще решава върху обикновените злодеяния, когато те приносят смъртно наказание, пожизнени или привременни окови, затвор в твърдина и пожизнено заточение. ДЗОИ I (превод), 113.

3. За лице, което оглавява държава, църква, селище и под. — който не се избира, а заема това място до края на живота си; доживотен. Поболя се преди неделя чорбаджи Димо, единственият богаташ и пожизнен кмет на Смърдидол. М. Кюркчиев, ВВ, 78. Постепенно обаче Цезар започнал да съсредоточава всички длъжности в свои ръце. Той бил обявен от сената за пожизнен диктатор. Ист. V кл, 133. И да пребивава [Йоаким] както и преди независим и пожизнен

патриарх над сичките поданици на мое Величество. ДЗОИ I (превод), 18.