ПОЖОВАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖОВА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Ръжѐн. Насочиха се [селяните] да минат през двора на баба Росафа, но тя не ги пусна като размаха дълъг пожоварник. К. Петканов, СВ, 91. — Добра хубаво ти каза — с лошо сърце си!... — Коя седнала да ми дърпа полите. Поне ти мълчи — цялото село знае, че гониш мъжа си с пожоварника! К. Петканов, Х, 84-85. Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади, напрати ги: — Вървете си по пътя, не закачайте кучето, че като грабна пожоварника, селото тясно ще ви стане! К. Петканов, П, 87.