ПОЖЪЛТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЖЪЛТЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; пожълтѐя, ‑ѐеш, мин. св. пожълтя̀х, прич. мин. св. деят. пожълтя̀л, ‑а, ‑о, мн. пожълтѐли, св., непрех. 1. Ставам жълт или жълтеникав, придобивам жълт или жълтеникав цвят. И се връщаше в Медвен чак когато стърнищата пожълтяваха съвсем и над равнината лягаше тънка като тюл омара. П. Константинов, ПИГ, 188. На изток хоризонтът е пожълтял от изгрева, но слънчевите лъчи не достигат земята. Ем. Станев, ЯГ, 65. Гората пожълтя.
2. За човек — лицето ми, кожата ми придобиват жълтеникав оттенък, поради болест, страдание, умора и под. Той изглежда зле, пожълтял е и отслабнал. // За лице, кожа — придобивам жълтеникав оттенък, поради болест, умора и под. Тая болест [жълтеницата] често ся явява на третий или четврътий ден откак ся добият; кожата на децата пожлътява. Лет., 1871, 126. — Маринке, моя дощерьо, / откак та майка заглави, / бело ти лице пожълте, / тьонка ти снажка повехна. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 158. Лицето му пожълтя и посърна.
ПОЖЪЛТЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; пожълтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане жълто, да придобие жълт или жълтеникав цвят; ожълтявам. Беше зноен ден, един от тези последни топли есенни дни, когато слънцето прежуря стърнищата на ожънатите ниви и пожълтява полята. Д. Янакиев, Х, 47. През прозорчето се лееше кротка лунна светлина и пожълтяваше миндерчето, на което тя спеше. Б. Несторов, АР, 137. Минзухарят пожълти всички припеци. Х. Русев, ПЗ, 87. В това време Евстати и Надя, които вървяха последни, стъпиха на шосето и светлината на фенерите пожълти лицата им. А. Гуляшки, МТС, 241. пожълтявам се, пожълтя се страд. и възвр. Пожълтих се с боя за яйца.