ПОЗА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЗА ж. 1. Положение на тялото на човек или животно в определен момент. Всички са неподвижни и в еднакви пози: очите устремени в една точка, едната ръка е отпусната, другата държи едновременно пушката и над дулото ѝ — фуражката. Й. Йовков, Разк. I, 30. Докато тя му позираше, обикновено плетеше детска дрешка и само понякога, по негова молба, заставаше в желаната поза. В. Геновска, СГ, 151. Жената долу седеше все в същата неподвижна поза — сложила крак върху крак и леко извила глава настрани, така че той я виждаше в гръб и профил. Ем. Манов, БГ, 56. Насреща, по клоните на една ела.. стояха десетина яркочервени птички. Те бяха се изместили по тънките ѝ вейки в най-чудни пози, като че елата беше не ела, а някаква елха, украсена с румени ябълки. Ем. Станев, ЯГ, 56.
2. Прен. Преднамерено, неискрено, изкуствено поведение; преструвка. — Аз ви упреквам само в суетност. — Така ли? — Да, вие страдате от манията да умрете като нибелунгите. — Като Петроний. Всред добра обстановка и остроумия. — Това е също поза. — А кой умира без поза. — Войниците!... — тихо отговори германецът. Д. Димов, Т, 460. Но абатът очевидно не е могъл да прецени.., че изпитанията ще бъдат тежки и че трябва да изостави своя досегашен аристократизъм и да се държи просто, без пози, без чувство за оскърбено достойнство. П. Славински, ПЩ, 99. Не се задоволяваше само с пози пред офицерския състав и пред войнишката маса..: изпращаше подаръци за женитбата на познати нему офицери или такива, с чиито родители той имаше връзки. П. Илиев, ЛВ, 178. — Вижте — казах, — оставете тия пози. Когато на човек му се ядат праскови, той ги яде, където ги намери. Б. Райнов, ДВ, 79.
3. Прен. Книж. С предл. на. Характерно за някого поведение, начин на действие; роля. Започнал писмото си спокойно, д-р Кръстев преминава на главния въпрос, вземайки пред Яворов за пръв път поза на наставник. М. Кремен, РЯ, 125. — Катя, не ме изваждай от търпение. Не заемай пак поза на мъченица! М. Грубешлиева, ПИУ, 188. "Управляющите" влезнаха в министерствата си не като политически лица, а като секретари. Те не се явяваха на доклад у княза, а се сношаваха с него чрез Соболев, който заставаше вече в мечтаната от него поза на канцлер. С. Радев, ССБ I, 356.
— От фр. pose.