ПОЗАВЍВАМ

ПОЗАВЍВАМ, ‑аш, несв.; позавѝя, ‑ѝеш, мин. св. позавѝх, прич. мин. страд. позавѝт, св., прех. и непрех. Завивам2 малко, отчасти. Елена позави детето и като въздъхна, вдигна погледа си към Момчила. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Пометоха хората, позавиха, що можаха, па се прибраха и те като кокошките на сушина. О. Василев, УП, 16. Майката го извади от водата, позави го с някакви дрешки и го остави върху разхвърляния креват. Г. Белев, КВА, 185. Намерих мома заспала. / .. / Че ѝ лицето позавих. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 78. Позавиха подаръците с каквото имаха подръка. △ Кривнах, позавих в уличката, та да не ме видят. △ Позавих крана на чешмата, но оставих водата да тече по малко, за да не замръзне тръбата на чешмата. позавивам се, позавия се страд. и възвр. — Хайде позавий се добре, тука, тука и раменцата. Така — и спи спокойно — аз леко прокарах ръка по студеното му чело. П. Михайлов, МП, 82. Чичо Митуш се позави и загледа пак звездите. Й. Йовков, АМГ, 151.

Списък на думите по буква