ПОЗАВЍЖДАМ

ПОЗАВЍЖДАМ, ‑аш, несв.; позавѝдя, ‑иш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. позавидя̀л, ‑а, ‑о, мн. позавидѐли, св., непрех. Завиждам малко, в известна степен. Тя [Глаушица] може и да позавиждаше малко, че внучето не приличаше на нея, та все за тая прилика с дядо Стояна приказваше и не можеше да се начуди. Д. Талев, ПК, 807. И хората са щастливи, защото имат воля за щастие. Волята им е създала учреждения, за които в много други страни би могли да им позавидят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 152. Мнозина млади ще имат причини, само ако я [книгата] прочетат, да позавидят на стария ѝ автор [Бурмов] за огъня и въодушевлението, които той е внесъл в нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 266. Дядо поп ездеше коня така стройно и така свободно, щото мнозина кавалеристи би му позавидели. М. Георгиев, Избр. разк., 151.

Списък на думите по буква