ПОЗАВЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАВЪ̀РТАМ, ‑аш, несв.; позавъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. позавъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. позавъртѐли, св., прех. Позавъртявам; позавъртвам. Теленцето пак се залюля на тънките си крака.. като позавърташе от доволство опашката си. Й. Йовков, АМГ, 211. А той, като отпиваше бавно глътки от кафето и пребърсваше

поръждавелите от тютюна мустаци, позавърташе глава: — А бе, то турското е минало. Кр. Григоров, Р, 66-67. Той беше набит, тантурест и като вървеше.. малко позавърташе и тялото си, като вдигнеше крак. Н. Кирилов, ПД, 102-103. позавъртам се, позавъртя се страд.

ПОЗАВЪ̀РТАМ СЕ несв.; позавъртя̀ се св., непрех. Позавъртявам се; позавъртвам се. Сегиз-тогиз се откъсваше по някой лист, позавърташе се треперливо във въздуха и кацваше или върху покрива на хамбара или върху кочината. Кр. Григоров, Р, 167. Дебелата шия на вълка не му позволяваше да се обърне, затуй на всеки стотина крачки той се позавърташе, правеше един полукръг, спираше се и гледаше назад. Й. Йовков, АМГ, 171. Детето се позавърта някак гузно. Т. Влайков, Пр. I, 224. Ново опровержение: многотомниците .. и всички забележителни произведения на съветското реалистическо изкуство изчезват като топлите добруджански симиди от съседната фурна. Позавъртам се разочаровано из книжарницата. Н. Стефанова, РП, 26.