ПОЗАВЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАВЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; позавъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Завършвам2 (в 1 и 2 знач.), довършвам отчасти, донякъде, не напълно. — Ние позавършихме... — каза със свити устни ходжата и учениците наставаха. Л. Александрова, ИЕЩ, 205. Дошел де, свят ден,.. позавършил секи момък селската си празнична работа.., гледаш, из тази улица излизат няколко моми, простичко, но хубавичко пременени. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 25. позавършвам се, позавърша се страд.