ПОЗАГАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАГА̀СВАМ, ‑аш, несв.; позага̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Загасвам1 (в 1, 2 и 4 знач.) малко, в известна степен, не съвсем. Огънят от едната страна бе взел да позагасва. Т. Влайков, Съч. III, 307. Луличката на дяда Пуня беше позагаснала. М. Георгиев, Избр. разк., 225. — Офицерин! — дръпна се учудено кака Цвета.. Ами какъв ти е, да ти не е брат? — Нещо повече, — усмихна се широко Магда.. — Е, па защо те държи тука да се мъчиш само? Земете се, де! — Ее... — въздъхна болно Магда, клюмна глава и очите ѝ позагаснаха. Ст. Даскалов, МЧ, 63. Милко съзнаваше, че отношенията между мъжа и жената не трябва да се основават само на първичната любов — с времето тя позагасва. Б. Несторов, АР, 242.