ПОЗАГНИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГНЍВАМ, ‑аш, несв.; позагнѝя, ‑ѝеш, мин. св. позагнѝх, св., непрех. Загнивам (в 1 знач.) малко, леко. На три-четири разкрача от портичката под високата стена има натрупана пръст. В основата на пръстената купчина, успоредно със стената, сложено няколкометрово сиво и вече позагнило отгоре дърво. Г. Караславов, Избр. съч. III, 184.