ПОЗАГРУБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАГРУБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позагрубѐя, ‑ѐеш, мин. св. позагрубя̀х, прич. мин. св. деят. позагрубя̀л, ‑а, ‑о, мн. позагрубѐли, св., непрех. Загрубявам1 малко, леко. Борис беше станал по-снажен, по-сериозен и по-внушителен. И бузите му бяха позагрубели, и очите му гледаха по-твърдо, и гласът му беше по-плътен. Г. Караславов, ОХ I, 238. Стайко, който имаше моминско лице, бе позагрубял, вятърът бе опърлил страните му, а над горната му устна бяха покарали мустаци. Ст. Сивриев, ПВ, 49. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове,.. имаше сериозно и студено изражение, даже и когато се усмихваше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 12. Тя погледна ръцете си и се намръщи — бяха позагрубели. К. Калчев, СТ, 100.