ПОЗАГУБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГУ̀БВАМ, ‑аш, несв.; позагу̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1.Загубвам малко. Не се радваше само Султана .. тия дни тя беше позагубила малко надежда да вземе за снаха чорбаджи Аврамовата дъщеря. Д.

Талев, ЖС, 280. — Не разбирам от военни работи.. Пък право да ти кажа, позагубих и вярата си в германското оръжие. Д. Кисьов, Щ, 30. Здрав бях, а като да боледувах: малко спях, позагубих апетита си, не ми се излизаше навън. А. Гуляшки, ЗР, 106. Както се бръснах пред огледалото изведнъж открих.., че очите ми са позагубили нещичко от блясъка си. Ем. Манов, ПС, 9.

2. Само несв. Загубвам малко от време на време.позагубвам се, позагубя се страд.

ПОЗАГУ̀БВАМ СЕ несв.; позагу̀бя се св., непрех. 1. Загубвам се малко. — Че какво да правя? — каза виновно Райко и се поизчерви. — Път, път — дълъг, че се и позагубихме. Ст. Загорчинов, ДП, 91.

2. Само несв. Загубвам се малко от време на време.