ПОЗАДЕЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАДЀЛЯМ, ‑яш, несв.; позаделя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1.Заделям малко, известно количество, брой. Позаделих малко пари.

2. Само несв. Заделям, отделям малко от време на време.През една фурна минава много брашно, не е трудно човек да позаделя по нещо. Й. Радичков, ББ, 73. Знаеш, на воденицата идват всякакви хора.., спорят там.., бистрят политиката. Тия, дето са по-отворени, по-харни хора, аз ги позаделям, меля им по-ситничко. Г. Караславов, ОХ III, 142. позаделям се, позаделя се страд.