ПОЗАДЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАДЪ̀РЖАМ, ‑аш, несв.; позадържа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Задържам

(в 1-9 знач.) малко, за кратко време. Довиждане, господа. Лека ви работа. Тоя път инспекторът се ръкува с всички, а на Катя позадържа ръката. Ст. Чилингиров, РК, 34. Прощавайте, аз ви позадържах малко. Но след днешната неприятност искаше ми се да поприказвам с някого. Д. Ангелов, ЖС, 43. Скри бавно тефтерчето си, но, замислен позадържа погледа си. Й. Йовков, ПГ, 178.

2. Само несв. Задържам (в 1-9 знач.) малко от време на време. — Позадържай конете! — напомни дядо Атанас. — Не е стръмно — отвърна Димитър. — Щом е надолно, макар и малко, стягай ги. Т. Харманджиев, Р, 17. позадържам се, позадържа се страд.

ПОЗАДЪ̀РЖАМ СЕ несв.; позадържа̀ се св., непрех. 1.Задържам се малко, за кратко време. Като се позадържа той пак тръгна да се качи, но Галчев го хвана за рамото. Й. Йовков, ЧКГ, 13. — "Ако сте вие, то ми кажете де бяхте на Гергьовден?" — попита той. Аз са позадържах да отговора, защото са боех да не са сеймене и да ма не изпитват. П. Хитов, МП, 33.

2. Само несв. Задържам се малко от време на време. Тълпата нахлу на площада от две страни, ала първите редици .. започнаха да се позадържат. В същото време натискът отзад се засилваше, предните се придвижиха.., а отдире всички напираха да излязат и те на площада. Д. Талев, ГЧ, 193. Денем се позадържах в читалнята. Прочитах всички вестници и списания. В. Андреев, Р, 133.