ПОЗАЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАЀКВАМ, ‑аш, несв.; позаѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Заеквам1 малко, леко. Чудно: този голям поет е смутен пред нея... Даже позаеква — може би от стеснение, не от някакъв недостатък. М. Кремен, РЯ, 325. От слабост или от някаква уплаха той още през детинството си заекваше понякога.. Позаекне, посмути се и след това се закашля. П. Михайлов, МП, 34. Чета аз написаното, позаеквам от смущение, но се мъча да се владея. Мл. Исаев, Н, 123. Чак като поздравих с добър ден и се усмихнах, Петрунка — така се казваше жената — позаекна: — А, ти ли си, даскале? Кр. Григоров, ОНУ, 142.