ПОЗАЖУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАЖУМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позажумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. позажумя̀л, ‑а, ‑о, мн. позажумѐли, св., непрех. Разг. Зажумявам малко; позамижавам. Ако актьорът ни представя художник, който рисува далечен пейзаж,.. и от време на време, отдръпнал се от картината си, наклонил леко глава и позажумял с едното си око, се мъчи да улови подробности от рисувания предмет, той, актьорът.. ще даде подробност, типична за художниците. Ст. Грудев, ББ, 85. Позажумял, като че измеря опънатия през равнината бял път, той поема мислено по него. Ст. Даскалов, СД, 207.