ПОЗАКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАКА̀ЧАМ, ‑аш, несв.; позакача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Закачам2, засягам малко, леко. На̀ този, многознайника, Илия — туй лято позакачи градушка нивата му, я очука два-три класа, я не — и какво стана? Й. Йовков, ЧКГ, 44. Казват, че страшна зима станала [в Добруджа] татък..; как е бе, аретлик.. — Сполай му, хаджи-ага, се ни позакачило, ама зарарсъз. Ил. Блъсков, ПБ I, 40.
2. Закачам2, задявам някого малко или от време на време. Младият Дамов намери поводи да мине към воденицата, дори позакачи веднъж-дваж момичето. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 70. Тя никому не позволяваше да се сближи с нея или нящо да я позакачи, никому от ергените не даваше някаква надежда. Т. Влайков, Съч. II, 218. Мен никак не ми ся спи сега; имам до пятдесят мисли в главата си. — Пятдесят! Това е много, каза момичето с намерение да го позакачи малко; има толкоз человеци, които би били благополучни да имат само една мисл! М. Балабанов, ДБ (превод), 81-82. Ако мома отиде на река, то може там някой момък да я позакачи, но ако е с още други моми, никой не ще смее да я бута. СбНУ, ХХV, 22.
3. Закачам2, заграбвам, докопвам малко или от време на време. Кое, знаеш, покметувах .., кое в тричленка постоях и позакачих туй-онуй, вкусих от обществената благинка, благодарим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160. Надяваше се да си отворят свой дюкян, да завъртят и своя работа, да позакачат и от търговийката. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 28. позакачам се, позакача се I. Страд от позакачам. II. Взаим. от позакачам във 2 знач. Те обичат понякога и да се пошегуват и поразсмешат, понякога и да се поразсърдят, тъй ужка или да се позакачат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 109.
ПОЗАКА̀ЧАМ СЕ несв.; позакача̀ се св., непрех. Закачам се, задявам се малко или от време на време. — Не съм болна, татко. .. — Ами защо така... Кой знай от кое време не съм те чул да се засмейш, да се позакачиш с децата както по-рано. Д. Талев, ПК, 348. Тодораки минува през покрития пазар, спира се под Лазаровия хан, за да се позакачи още с някого и влиза в новото кафене-берберница на Ставря Чистия. Д. Немиров, Б, 10. Като отпускар, беше излязъл, както беше прието за ергените, да се позакачи с момите. Г. Караславов, ОХ III, 407. Аз помагам някому в работата или свободно си играя около тях. И все ще се позакача с тоя, с оня. Т. Влайков, Пр. I, 70.