ПОЗАКЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАКЛА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; позакла̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Заклащам2 леко, малко. Всички погледи се отправят към мащехата. А тя позаклати глава, двойната ѝ брадичка потреперва и мишите очи, потънали в мазнината на лицето ѝ, стрелват Нели. В. Бончева, АП, 131. Останалият водач настигна последната сърна, нещо подуха край нея, позаклати глава и я побутна напред с рога. Й. Радичков, НД, 262. позаклащам се, позаклатя се страд.
ПОЗАКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; позакла̀тя се св., непрех. Заклащам се леко, малко. Той дойде до кабриолета, позаклати се, дигна крак да се качи, но изгуби равновесие и политна назад към Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 12-13. Митко се позаклати, някак чудновато, но нищо не каза. .. Митко бе обесен! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 106. Приближи се до Домна, засмян, позаклати се от крак на крак. Б. Болгар, Б, 140.