ПОЗАКРЕПЯ̀ВАМ

ПОЗАКРЕПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позакрепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Закрепявам малко; позакрепвам1, позакрепям. Той погледна виновно Радка и се помъчи да изправи падналото дърво. Позакрепи го как да е, но то пак се строполи. Ст. Марков, ДБ, 167. позакрепявам се, позакрепя се страд.

ПОЗАКРЕПЯ̀ВАМ СЕ несв.; позакрепя̀ се св., непрех. Закрепявам се малко, до известна степен; позакрепвам се1, позакрепям се. Манолаки почака, докато се позакрепи каруцата, поскара се на Мурада, че не държи здраво конете и взе да слиза. Й. Йовков, ЧКГ, 131. В такива мокри дни няма непретъпкан трамвай или автобус.. Лашкането, което ми е противно, за бай Славе беше и мъчително.. от време на време, за да се позакрепи, той се хващаше за ръката ми. Б. Болгар, ОП, 44-45. Когато понаучи занаята в Чирпан и се позакрепи, той повика и Гоча. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 25. — Какво има за мислене, тате? — попита го с търпелив укор Владислав.. — Сам си виждаш хала, едва си се позакрепил. — То, и от мене по-болни има, ама да не са седнали да седят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 655.

Списък на думите по буква