ПОЗАКЪСНЯ̀ВАМ

ПОЗАКЪСНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позакъснѐя, ‑ѐеш, мин. св. позакъсня̀х, прич. мин. св. деят. позакъсня̀л, ‑а, ‑о, мн. позакъснѐли, св., непрех. 1. Закъснявам малко. — Маша, няма да казваш на господаря, че Верочка е излизала. С обеда ще позакъснеем, съобщи в кухнята. Ив. Кирилов, Ж, 43. "Нашата работа ще се позабави, но пак ще се поднови скоро, тя само позакъсня за някое време." Ив. Унджиев, ВЛ, 331.

2. Само несв. Закъснявам малко от време на време. Той [Гроздан] привикна на това миткане от селото до града, сметна, че тук няма кой да го следи и започна да позакъснява, да се връща на смрачаване. Г. Караславов, ОХ II, 634. Сега жените вършеха и най-тежката мъжка работа, всичко бе останало на техните ръце, но и мнозина от тия, които идваха от позициите да нощуват в селото, сутрин позакъсняваха да се върнат, позастояваха се по дворовете си. Д. Талев, И, 534.

Списък на думите по буква