ПОЗАЛЮЛЯ̀ВАМ

ПОЗАЛЮЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позалюлѐя, ‑ѐеш, мин. св. позалюля̀х, прич. мин. св. деят. позалюля̀л, ‑а, ‑о, мн. позалюлѐли, св., прех. 1. Залюлявам2 малко, леко. Началникът хвана кучето за едното ухо и позалюля главата му. Н. Попфилипов, РЛ, 151. Турчин робиня / тивой [тихо] говори: / — Мари, робиньо, / .. / Па си раздени / мъжко детенце / .. / Па му позапей / и позалюлей: / нани ми нани, / мъжко детенце, / коя ще майка / да те повие. Нар. пес., СбВСт, 70.

2. Само несв. Залюлявам2 от време на време леко, малко. Тих нощен ветрец сегиз-тогиз позалюлява длъгнестите зелени листи на мамулите, кои правят още по-приятна нощта. Ил. Блъсков, ЗК, 140. позалюлявам се, позалюлея се страд.

ПОЗАЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; позалюлѐя се св., непрех. 1.Залюлявам се малко, леко. Птичка ранобудна кацне на връх тополата, позалюлее се, изчурулика весело и отлети. Кр. Григоров, Н, 59. Мама, дочула разговора, се показа на вратата, позалюля се в рамките и се хвана за дръжката. Насъбраха се съседите и взеха да ни хвалят, но полицаите не ги слушаха. Кр. Григоров, ОНУ, 61. Хладният ветрец подухна по-силничко; черешата ся позалюля и порони връз него дъжд от перцата на цвета. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 59.

2. Само несв. Залюлявам се от време на време леко, малко. Кочията се поднася насам-нататък по неравния път, Борис се позалюлява, унася се в мечти — като дете. Й. Вълчев, СКН, 578.

Списък на думите по буква