ПОЗАМИРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМИРЍСВАМ, ‑аш, несв.; позамирѝша, ‑еш, мин. св. позамирѝсах, св., непрех. 1. Замирисвам³ (в 1, 3, 4 и 5 знач.) малко, леко. Кухнята позамириса на печено агне.

2. Само безл. позамирисва, позамирише. С предл. на. Усеща се малко, леко дъх на нещо. През късните зимни дни из сокаците често позамирисвало на опърлена козина. ЖД, 1965, кн. 12, 21.

ПОЗАМИРЍСВА МИ несв.; позамирѝше ми св., непрех. Замирисва ми малко, леко. Шота пък, ако ѝ позамиришеше сеното на запарено — не ще го; ще го изрита из яслите и ще легне на него. Ил. Волен, МДС, 151. Дошел старецът до казаня, позамирисало му на хубаво, налел му ратаят чашка. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3 и 4, 27.