ПОЗАМРАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМРАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; позамрача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Замрачавам, помрачавам малко, леко. Това обстоятелство позамрачи веселото разположение на духа ми. Ив. Вазов, Съч. VII, 85. Облаци позамрачиха небето.

2. Само безл. позамрачава, позамрачи. Замрачава, помрачава малко, леко.

ПОЗАМРАЧА̀ВАМ СЕ несв.; позамрача̀ се св., непрех. 1. Замрачавам се, помрачавам се малко, леко. Челото на кръчмаря се позамрачи от тежки спомени. Ив. Вазов, Съч. IХ, 44.

2. Безл. позамрачава се, позамрачи се. Замрачава се малко, леко; позамрачава, попритъмнява, позамръква, посмръква се. Следобед се позамрачи.