ПОЗАНИМА̀ВАМ

ПОЗАНИМА̀ВАМ, ‑аш, несв.; позанима̀я, ‑а̀еш, мин. св. позанима̀х, св., прех. Занимавам (в 1, 2 и 3 знач.) някого малко, кратко време. Ще рече, че ний имаме голяма потреба да знаем що нещо е водата. Този наш разказ ще ви позанимае с това. Ч, 1874, бр. 2, 41. Моля те, позанимавай госта, докато се приготвя. позанимавам се, позанимая се страд.

ПОЗАНИМА̀ВАМ СЕ несв.; позанима̀я се св., непрех. С предл. с. Занимавам се малко, кратко време. Дълго мисли Станка, колеба се, крои, решава и отсече — всяка сутрин на отиване ще го носи у майкини си, три жени там все ще се позанимаят с нейния син. Г. Караславов, ОХ II, 592. Удобен случай беше д-р Кръстю Пенчев да се позанимае малко и със здравето на своя квартирант. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 385. Тези дни излязва на турски една млого добра и пълна история.. и ако нищо не намеря [в нея] като ся позанимая с това ще ви [Н. Палаузов] изложа частното си мнение [за битката между Сигизмуд и Баязид]. СбНУ ХХ, 79. Едва ли през 40 вестници един ще срещнем, който се е позанимал с нашето настояще лошо положение. Лат., 1885, кн. 9, 20.

Списък на думите по буква