ПОЗАПАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАПА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; позапа̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Запазвам (в 1-5 знач.) малко, отчасти. Мнозина от затворниците забелязаха, че Ванков беше много зле и нали бяха повечето сънародници и братя по участ, позапазваха тишина. Д. Талев, И, 634. Поведе малката си дружина Гьоре Павлев. Веднага след него вървеше винаги Борис. Така бе пожелала войводата: — Като си ми кятипин, до мене да си винаги! А то беше, за да позапазва Бориса и защото нямаше вяра в комитските му качества. Д. Талев, И, 279. позапазвам се, позапазя се страд. и възвр.

ПОЗАПА̀ЗВАМ СЕ несв.; позспа̀зя се св., непрех. 1. Запазвам се малко, отчасти. В зимника ябълките се позапазват през зимата.

2. Диал. Повъздържам се. Стърси са в къщата на някого от кумците си, цопнеше са в горния кат, и там си укапваше с недели. По-напред, уж ще иска да са позапази да не пие. Ил. Блъсков, ПБ I, 72.