ПОЗАПИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАПЍСВАМ, ‑аш, несв.; позапѝша, ‑еш, мин. св. позапѝсах, св., прех. 1. Записвам2 (в 1, 2, 5 и 6 знач.) малко, отчасти. — Долу, сред пехотинците на Втората морска дивизия, са се появили опасни за духа на армията недоволства.. Успокойте ги тихичко, любезничко... Нека се издадат. Позапишете си и някое и друго именце, мистър. Т. Генов, Избр. разк., 242. Позаписах малко от лекцията.
2. Само несв. Записвам2 (в 1, 2, 5 и 6 знач.) малко от време на време. От млади години [на Иго] му беше останало малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Позаписвам по някоя и друга музикална изява.
3. Остар. Пописвам; понаписвам. Но като думаме възпитани и просветени, ние не разбираме девойки научени само да постъпят добре.., да прочитат романи и да позаписват ничто и никакво. Лет., 1874, 99-100. позаписвам се, позапиша се страд.
ПОЗАПЍСВАМ СИ несв.; позапѝша си св., непрех. Остар. Пописвам; позаписвам. Милчо беше честит от другите си братя по това, че доде беше баща им при тях, той.. можа да са понаучи от него, що-годе, колкото за себе си да си позаписва и да прочита: "Рибения буквар" бе го изкарал от кора до кора. Ил. Блъсков, ЗК, 111. Помня, че дохождаха възрастни момци да се учат на писмо и смятане .., но и те едва с години можеха да си позаписват криво-ляво и да прочитат донейде. СбНУ ХVIIII, 546.