ПОЗАПЍТВАМ

ПОЗАПЍТВАМ, ‑аш, несв.; позапѝтам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Запитвам малко, по нещо. И почваше отдалече да позапитва: — Как вървят работите? Младежите учат ли се или умът им още хвърка другаде? Г. Караиванов, ЮМ, 64. Седнали един срещу друг, те пиеха и пееха.. В такива случаи Слави трябаше да го разпитва. Само два три пъти да го позапита, щеше да се узнае всичко. Д. Немиров, Д №9, 32. Добри почнал прилежно, уви, пак без учител, да учи цигулка, .. и само от време на време ходел в градската казарма да позапита някой по-знаещ музикант. Ст. Грудев, ББ, 11. Ала Колчо забележи, че Тинка е много изморена .. Позапита я как е. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 256.

2. Само несв. Запитвам малко от време на време. Стараеше се да води разговори с тях, позапитваше за училището, интересуваше се да ѝ прочетат нещо от книгите и вестниците. Кр. Григоров, Р, 49. позапитвам се, позапитам се страд., възвр. и взаим. Тази приятелка, като е дошла тука, ти позапита ли се коя е, що е? Даде ли ухо на нейните чудовищни проповеди? Ст. Л. Костов, М, 45. Позапитайте / се родители — / над децата си / вие бдите ли! Хр. Радевски, Ст, 1963, бр. 924, 1.

Списък на думите по буква