ПОЗАПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАПУ̀ШВАМ1, ‑аш, несв.; позапу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Непрех. За огън и под. — пуша, запушвам1 малко или от вре‑
ме на време. Огънят позапуши, но пак загасна.
2. Прех. и непрех. Запушвам1 цигара и под. малко или от време на време; попушвам, позапалвам. Д-р Жак сяда на стол, почва да пали папироса. Чакай да позапуша, че тогава. Ив. Кирилов, Ж, 26. А да пийме ний по едно винце и да позапушим. Т. Шишков, ГМ, 26.
ПОЗАПУ̀ШВАМ2, ‑аш, несв.; позапу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Запушвам2, задимявам (помещение) малко, леко; поопушвам. позапушва се, позапуши се безл. В стаята се позапуши.
ПОЗАПУ̀ШВАМ СЕ несв.; позапу̀ша се св., непрех. Запушвам се, задимявам се малко. Стаята се позапуши от цигарите и те отвориха прозореца, за да се проветри.