ПОЗАПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАПЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позапъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Запъвам малко. Той позапъна колелото на каруцата с един камък, колкото да не тръгне по нанадолнището. позапъвам се, позапъна се страд.

ПОЗАПЪ̀ВАМ СЕ несв.; позапъ̀на се св., непрех. Запъвам се малко, леко. Нали нямахме волове, помагахме си с чичо. С неговия вол и нашата юница, така си поминувахме. Ала чичо ги биеше и мушеше с остена, щом се позапънат с товара в някое нанагорнище. Кр. Григоров, ОНУ, 64. — А, ще го [имота] увардя! Тати ми го хариза още през есента. Да не беше подписвал протокола за замяната, щяха да се позапънат. И. Петров, МВ, 97. — Но можеше да го прегледам в къщи. Ние сме... — той се позапъна, търсеше подходящите думи, — ние сме познати, близки. Б. Несторов, АР, 60. Показа се и Ружа на вратата. Не каза нищо тя, но колелото на единия топ нещо се позапъна и тя се спусна да помогне. Д. Талев, И, 528. С мъка надвиваше трудностите. Позапъна се първите седмици и това го смути още повече. НА, 1964, бр. 4767, 2.