ПОЗАРА̀ДВАМ

ПОЗАРА̀ДВАМ, ‑аш, св., прех. Зарадвам някого малко, в известна степен. Денят беше хубав, слънцето като че нарочно искаше да стопли късния есенен ден, да позарадва хората. Елин Пелин, Съч. V, 35. На Надка се обади той отвън, пред стълбището. Не можел да влезе, бил много претрупан с работа, а трябвало и да пообиколи още малко с чантата, да позарадва още някои и други сиромаси. Д. Калфов, Избр. разк., 383. Днес мога да тя позарадвам с добро известие. АНГ I, 408. — Благодаря ви, Отче мой, благодаря на твоята доброта, що ни причете и доде да ни позарадваш за празника, говорила старата. У, 1871, бр. 11, 169. позарадвам се страд.

ПОЗАРА̀ДВАМ СЕ св., непрех. Зарадвам се малко, в известна степен. Но правичката да си кажем, като се добрахме до горската барака на върха, хайле се позарадвахме. Тук и сушина, и топлина. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Пътниците усетиха, че ледът под краката им захвана да са мести и това им служеше като верен знак, че ще стигнат скоро на отворено море, та са и позарадваха малко. Лет., 1876, 142. Тя горката като чу, че Самуил надвил юнашки и ся върнал живо здраво, сърцето ѝ подойде на място и ся позарадва. Д. Войников, РК, 57.

Списък на думите по буква