ПОЗАРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; позара̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, и позараста̀, ‑ѐш, мин. св. позара̀стох, прич. мин. св. деят. позара̀снал и позара̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Зараствам (в 1 знач.) малко, отчасти. Яд го е Дано, защото някога Огняновата майка му била на сърце първа изгора, па му я отнели. Много води бяха изтекли оттогава. Времето бе погладило раната с перце и тя беше позарасла; но сега отново затече. Ил. Волен, ДД, 92. Изглежда, че на младини дървото е имало рана, после раната е позараснала, покрила се е с кора. Й. Радичков, СР, 90. Счупената кост позарасте.