ПОЗАСЛУ̀ШВАМ

ПОЗАСЛУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; позаслу̀шам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Заслушвам малко. "Ей!" — извика козарят. Позаслуша, планината мълчеше. Й. Радичков, СР, 23.

2. Само несв. Заслушвам малко от време на време. Нощем Леко Алексов позаслушваше бученето на реката, слухът му долавяше каменно скърцане. Й. Радичков, ББ, 82.

ПОЗАСЛУ̀ШВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; позаслу̀шам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Заслушвам се малко. Приседна за малко при двамата мъже, позаслуша се в разказа на Найден и пак стана. В. Геновска, СГ, 74. В Преспа имаше още шестима житари,.. Лазар ходи при всеки един от тях,.. предложи им да направят общо съдружие.. Неколцина от житарите веднага отказаха: — Секи с късмета си, Лазаре... Другите доста се позаслушаха в думите му, но и те отказаха. Д. Талев, ПК, 809. Манка не обичаше Карадачката, не я и мразеше. Бе се позаслушвала в кавгите ѝ със съседите, но си гледаше ра‑

ботата и много-много не ѝ обръщаше внимание. Кр. Григоров, ПЧ, 44.

2. Само несв. Заслушвам се малко от време на време. Станкул вървеше по улицата, позаслушваше се в есенно шумолящите овошки из околните градини, а пред очите му все се мяркаше нещо, за което досега не бе мислил. Ст. Марков, ДБ, 488.

Списък на думите по буква