ПОЗАСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАСМЍВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; позасмѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. позасмя̀х се, прич. мин. св. деят. позасмя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. позасмѐли се, св., непрех. 1. Засмивам се леко, слабо. — Славка се позасмя, устните ѝ се отвориха леко и откриха белите ѝ, ситно наредени зъби. Ст. Марков, ДБ, 112. Хади, мамо пак ти утре ще идеш [в черква]; днес ние се прекръстихме по еднажд и за тебе, кажем ние. Тя се позасмее, помилва ни .. Ил. Блъсков, С, 10.

2. Само несв. Засмивам се леко, слабо от време на време. Наблюдавам я аз учителката .. Тя, види се, е разбрала, че аз я заглеждам .., взе да се позасмива, като ме срещне. Позасмее се, аз се позасмея и толкоз. Б. Геронтиев, Б, 26-27. Не чух от нея нито думичка. Говори тихо със съседката си, позасмива се, когато и другите се смеят. Ив. Венков, ХКН, 67. Отдо̀лу момчѐ ѝде, / момчѐ с свѝрка свѝри, / мома̀ да събу̀ди. / Ко̀лкот свѝрка свѝри, / мома̀ по̀ заспѝва / и се позасмѝва. Нар. пес, СбВСт, 662.