ПОЗАСТАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАСТАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позастарѐя, ‑ѐеш, мин. св. позастаря̀х, прич. мин. св. деят. позастаря̀л, ‑а, ‑о, мн. позастарѐли, св., непрех. Застарявам1 малко; поостарявам. Но като им се народиха деца, като ги налегнаха семейни грижи, те пуснаха корени всяка в своя дом, позастаряха и се измениха. И. Петров, НЛ, 72. Като позастаря, Стойчо Тенкин даваше имота си на изполица. Кр. Григоров, Н, 78. Сега вече е напълно установено, че преминаването на бактериите през черупката е обикновено явление и става през порите ѝ. Това преминаване става най-лесно, когато яйцата позастареят и глазурата на черупката се разруши. Ив. Златанов и др., МЗ, 45. Раковски в онова време беше малко позастарял (имаше около 48 годин) и болуваше от охтика. П. Хитов, МП, 67.