ПОЗАСТАРЯ̀Л

ПОЗАСТАРЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. позастарѐли. Прич. мин. св. деят. от позастарея като прил. Който вече е малко стар; поостарял.

До мене се беше изправил новият ми познат.. Беше висок, позастарял човек, със сива, прошарена коса. Кл. Цачев, СШ, 72. — Честито, бей! ... Честито, честито! — поздрави го в коридора съветникът хаджи Иванчо Пенчович и ласкава, подкупваща усмивка просия на неговото дългоносо, позастаряло лице. Ст. Дичев, ЗС II, 418. А между девойките имаше две-три позастарели моми, които всяка вечер се гласяха, преди да излязат. Кр. Григоров, Р, 104. На тия чести вечери присъствуваше почти редовно с мълчанието си и квартирантът им, позастарял ерген, счетоводител в банката. Чудомир, Избр. пр, 239.

Списък на думите по буква