ПОЗАСУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАСУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; позасу̀ча, ‑еш, мин. св. позасу̀ках, св., прех. 1. Засуквам4, усуквам малко, леко. Наредиха се в полукръг около дребния човечец и позасукаха ръкави. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 194. [Дядо Дичо] цепи, цепи, па ги сбере, изравни краищата, превие ги на две [ликата], завърти отлево надесно, та ги позасуче, привърже главичка на вързопа и ето ти цело келче! М. Георгиев, Избр. разк., 77.
2. Само несв. Засуквам4, усуквам малко от време на време. Сутринта той се разположи във файтона, повика до себе си Елена, като позасукваше прошарения си мустак. В. Геновска, СГ, 239. позасуквам се, позасуча се страд.
ПОЗАСУ̀КВАМ СЕ несв.; позасу̀ча се св., непрех. 1. Засуквам се, усуквам се малко, леко. Дохожда Йорги.. Под дългия меснат нос стърчат няколко игловидни безцветни косъма — това бяха мустаците му, които, кой знае защо — тоя път се мъчили да се позасучат. Д. Немиров, Б, 166. — Ами вие къде по това време? Да не сте рекли да се пременувате за Нова година? .. Като се понамръщи, изкриви лице ту на една, ту на друга страна и се позасука, мъжът попипа носа си и неохотно отговори: — Абе тя, нашата, не е за приказка. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2.
2. Само несв. Засуквам се, усуквам се малко от време на време. Тя толкова бързаше, че фустата ѝ продължително и шумно свистеше, като се позасукваше около слабичките ѝ прасци. Ст. Марков, ДБ, 136.