ПОЗАСЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАСЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; позасъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Засъхвам2 малко. Всеки бързаше да се приготви, та като позасъхне земята, да забразди леха на нивата си. Ст. Марков, ДБ, 51. Велко събаряше едно след друго дървеса, насичаше ги на цепеници, подреждаше ги на купчини. Натрупаха се така товари дърва, готови за продаване. Нека позасъхнат — ще се продадат по-скъпо наесен. Д. Талев, И, 310. Когато ка̀леното тяло на Калча позасъхваше, той се хвърляше в реката да го овлажнява. Елин Пелин, ЯБ, 162. Когато почвата по‑
засъхва, листата притеглюват облаците, които с дъжд напояват земята, а когато земята добре се напои, чрез корените на дървята се дигат сокове в цялото дърво. Пряп., 1903, бр. 71, 3.