ПОЗАТЍХВАМ

ПОЗАТЍХВАМ, ‑аш, несв.; позатѝхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Затихвам малко, за кратко време. Камбаната позатихна, .. и отново се разнесе плътен, силен удар. В. Ченков, ПС, 21. Когато вятърът позатихваше, се възнасяше спокойната песен на щурците. А. Гуляшки, ЗВ, 240. Но щом гневът му позатихна, взе да си дава сметка колко е безсмислено да крие къде е бил по-миналата нощ и кой е другарят му. Ем. Станев, ИК I и II, 370. Винаги беше [Йорданова] между учениците низ двора; където мине, децата позатихват, спират лудориите си, някои търсят погледа ѝ, очакват да ги похвали. Д. Талев, ГЧ, 432. Стрелбата не спираше от двете страни. Гърмят им гласовете по махалата. / За кратко позатихва им кавгата. К. Христов, ЧБ, 400.

2. Само несв. Затихвам малко от време на време. Позатихваше за малко и пак се подновяваше с нова сила. Г. Караиванов, П, 47.

Списък на думите по буква