ПОЗАЧУДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАЧУ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; позачу̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Зачудвам малко, донякъде; поучудвам. Онова, което позачуди Гороломова, беше, че тоя човек го гледаше весело, като близък, зарадван беше и като че се чудеше, защо и Гороломов още не извиква от радост. Й. Йовков, ПГ, 188. Позачуди ме, обаче, едно нящо само, което тогава още ми се фърли в очи. Т. Влайков, Съч. III, 59. Та лани, по сватбата на Асена, стана дума и за Симеона. Тогава баба Лалка посмънка нещо под нос, но се разбра само за Монка да не бързали... Това позачуди бабините Лалкини синове, та подсториха те Монка да разпита майка си. А. Страшимиров, А, 49. Тая прямота и откровеност позачудиха офицерина и му се харесаха. Ив. Вазов, Съч. VII, 129.

ПОЗАЧУ̀ДВАМ СЕ несв.; позачу̀дя се св., непрех. Зачудвам се, учудвам се малко; поучудвам се. Позачудвам се: — На всичките ли кукурузе ще има колиби, тате? Т. Влайков, Пр. I, 298. Дома се позвъня. Отворих — Владимир, .. шепнешком пита: "Братле, няма да ми откажеш! Аз няма къде да спя!" Позачудих се — имаше дом, жена, деца. Но всичко се случва. Н. Кирилов, ПД, 155. При тия думи на чичо Стоичко Милка позавъртя глава, позачуди се. Как е възможно от такъв край като моя, дето хората идват чак в Софийско на жътва, да излезе учител. Кр. Григоров, Р, 14. Така то̀е човѐк стана̀л но̀гу бога̀т. Чул и баща̀ му дѐка е но̀гу бога̀т. Па се позачудѝл. Нар. прик., СбНУ XL, 423. И истина, кой от нас не би се позачудил, ако му се представеше пред очите животно на вид като съща омбрела. Ч, 1875, бр. 2, 69.