ПОЗАЯ̀КВАМ

ПОЗАЯ̀КВАМ, ‑аш, несв.; позая̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Заяквам малко, донякъде. Тато прекарва детинството си в сиромашия и в безнадзорно скитане. А кога позаяква, майка му го главява у един тъкач в махалата да суче цеви. Т. Влайков, Пр. I, 87. Като станах ученик в прогимназията, здравето ми започна бързо да се поправя, позаякнах. А. Гуляшки, ДМС, 162. Под ореха се разполагаше главно котката, която всяко лято си имаше котенца. Когато позаякнеха, тя започваше да ги води на лов. Д. Фучеджиев, Р, 71. — Да се вземем. Да ми гледаш дечицата, да позаякнат барем при майка. Елин Пелин, Съч. II, 93.

Списък на думите по буква