ПОЗВОЛЀН

ПОЗВОЛЀН, ‑а, ‑о, мн., ‑и. Прич. мин. страд. от позволя като прил. 1. Който се позволява, разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Противоп. непозволен, забранен. Години наред вече той изваждаше от неизчерпаемия запас на своето дейно въображение позволени и непозволени средства, прилагаше ги едно след друго, преглъщаше неуспехите и почваше отново с тих, неуморим, настойчив ентусиазъм. Ст. Дичев, ЗС I, 28. Впрочем отдавна на пътя ѝ [на Николина] беше и Цеца — изпечена, знаеща много неща, и позволени, и непозволени. Г. Райчев, ЗК, 68. В Полша е създаден радиолокатор, който на разстояние до 400 м. определя скоростта на минаващите наоколо автомобили. Ако скоростта преминава позволената, автоматическото устройство включва фотоапарат и звуков сигнал "Стоп — платете глоба!" К, 1963, кн. 1, 38. Когато чуях вардачат или някого другиго да отваря вратата, простирах една бошча върху масата и турях отгоре мастилницата с позволената книга. Др. Цанков, ТМ (превод), 64. Има ли случай, когато лъжата може да бъде позволена и оправдана? К. Величков, ПССъч. I, 97. Гяурите винаги трябва да си знаят, че са раи; да знаят те, че има ред в тая страна и че което е позволено на тоя или оня мюсюлманин, на тях не е. Ст. Дичев, ЗС, 270. Значи е абсолютно все едно как постъпваме в един или друг случай, как живея, как ще умра. Ще рече — всичко ми е позволено. Ем. Манов, БГ, 116.

2. Като същ. позволено<то> ср. Нещо, което се позволява, разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Той [Моис] схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия, научи се сам да лъже, и то с увлечение, понеже смяташе измамата за присъщо на занаята качество, почна и да не различава границата между позволеното и непозволеното. П. Спасов, ХлХ, 84. Още два куршума свирнаха, отново избухна войнишки смях. Този път само аз не се смеех. Дали наистина не прекаляваме? Дали шегата не преминава границите на позволеното? П. Вежинов, НС, 47.

Списък на думите по буква