ПОЗВОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗВОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позволя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. 1. Давам някому право да извърши нещо; разрешавам. Противоп. забранявам1. Ала тя никому не позволяваше да се сближи с нея или нящо да я позакачи, никому от ергенете не даваше някаква надежда. Т. Влайков, Съч. II, 218. Не позволи на дъщеря си да иде за вода, самичък не го сдържаше на едно място. Й. Йовков, Разк. I, 205. Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивка и не позволи като през други вечери хора̀ и веселби. Елин Пелин, Съч. I, 126. Като го изведоха, за да го обесят и му позволиха да поговори, той каза: "Нямам друго какво да кажа, освен да съветувам всичките да ся пазят добре от всякакви изкушения". ИЗ 1874-1881, 1882, 127. И тъй търновци ни пригостиха. Но те навярно биха направили с благодарение сичко, що се изискваше от тях, ако нашето началство позволеше това. ВЦ, 1888, кн. 20, 27-28.
2. Давам възможност да се извърши нещо; допускам. Не можеше да се наблюдава нищо, защото щом се вдигнеха тъмните стъкла, през малките прозорчета нахлуваха ослепителни лъчи, които не позволяваха да се гледа. Елин Пелин, ЯБЛ, 53. Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя колкото ми силите позволяват за интересите на страната и частно за вашите. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. Гордостта на художника.. не му е позволила да отговаря на критици и да влиза в разправии. П. П. Славейков, ОБ, 111. Петър отвори устата си, за да каже нещо, но не можа, сълзите не му позволиха. В. Друмев, НФ, 19.
3. За израз на молба да се получи позволение, разрешение за нещо. Ако позволите ще взема за момент речника за справка. позволявам се, позволя се страд. — Като си наш приятел, това не значи, че всичко ти се позволява. К. Петканов, В, 120. позволява се, позволи се безл. Ески арап идеше в заставката всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария, или да му се позволи да си насече дърва от гората покрай границата. Й. Йовков, Разк. II, 9. Но като узнаха, че на духовно лице се не позволява да излазя на сцена, тая роля дадоха на другиго. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100.
ПОЗВОЛЯ̀ВАМ СИ несв.; позволя̀ си св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. 1. Не се въздържам, осмелявам се да направя нещо, което не е съвсем редно, полезно, приемливо и др.; разрешавам си, дръзвам. Никой не можеше да си позволи шега или неизпълнение на задължения към него. П. Спасов, ХлХ, 1954. Узунов беше заповядал да се яви на 10 априлий през нощта в Памуклука, а ний си позволихме да се явим на 12 април през нощта. М. Кънчев, В 330. Ние инстинктивно някак чувствуваме отвращение от хора.., които си позволяват да лъжат и с неправда да придобиват чуждото. ПСп, 1876, кн. 11-12, 27.
2. Имам възможност да направя нещо, без да съм ограничен, обикн. финансово. — Защо ви са кукли сега? — Подарък .. — Да. — Свещеникът въздъхна тъжно. — Вие богатите можете да си позволите това. Д. Димов, Т, 543. Спомням си много добре, че само един път си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, защото беше Гергьовден и изкушението непреодолимо. А. Каралийчев, С, 238.
◊ Позволявам си / позволя си лукса. Разг. Правя нещо, което не е желателно, допустимо или възможно при обикновени обстоятелства. — Искаш да кажеш че няма изход?.. — Не, разбира се. Но този, който знаем сега, струва много пари и ние не можем да си позволим лукса да ги дадем. Д. Фучеджиев, Р, 143. Специални излети до Кикиш рядко се предприемат, но неговите шубраци често пъти се огласяват от ехото на слизащите от Камен дял туристи. Казваме "на слизащите", защото качващите се много рядко си позволяват лукса да се провикват без нужда. П. Делирадев, В, 67. Сега сме пред прага на нова зима. Взели ли сме си поука от изминалата? Това е основателен въпрос, защото не можем да си позволим лукса и тази година да хвърляме извънредни сили и средства заради нехайството на някои стопански дейци. ВН, 1963, бр. 3799, 2.