ПОЗДРАВЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗДРАВЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар., книж.); поздравя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Поздравявам. Когато поздравляваше познатите си, никога не се задоволяваше само със смъкване на шапка, а бавно и отчетливо произнасяше: — Добър вечер. Д. Немиров, Д №9, 14. Поздравлявам ви за добрите успехи на ученичките ви. Ив. Вазов, Съч. XXII, 73. — Мами целувам ръка и поздравлявам булката, сестрите и всичките роднини. АНГ I, 367. Българската народна православна екзархия отправя днес тепли к всевишнему Богу благодарения, като .. и поздравлява с радост избраните на народа, народните представители. Ч, 1871, бр. 11, 330. поздравлявам се, поздравя се страд., възвр. и взаим. Едни от правилата.., че трябва учтиво да се поздравлява всеки срещнат човек и да се отдава почит на по-стари хора .. — аз ги знаех от мама и да ги изпълнявам бе ми станало привичка. Т. Влайков, Пр. I, 221. Това призна и Хрисантов в себе си, и се поздравляваше с такъв досетлив приятел. Ив. Вазов, Съч. VI, 208. Постепенно и неусетно двете добри по-раншни приятелки почнаха да се гледат накриво. По-сетне престанаха съвсем и да си приказват, и да се поздравляват. Д. Калфов, ВП, 67.