ПОЗИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЗИВ м. 1. Зов, призив, апел. От Пловдив Славейков и Каравелов отправяха към народа в княжеството пламенни позиви за бунт. С. Радев, ССБ I, 344. В очакване на тази тъй много желана война Раковски отправя горещ позив за въстание към българския народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 55. Въпреки позивите за внасяне на записаните за дружеството суми, постъпили били само 500 фр. от Браила и Болград. М. Арнаудов, БКД, 263. От цялата тази книга ["Славянобългарска история"] едно само се знае всеобщо — патетичният позив на Паисий към националното осъзнаване. Г. Бакалов, Избр. пр, 127. Надяваме са, че на наший позив ще са отзове сяко християнско и человеколюбиво сърце. СПл, 1876, бр. 3, 12.
2. Печатен или ръкописен лист хартия, който съдържа такъв зов, призив. Тя [девойката] изглежда беше разбрала, че във влака има политзатворници, защото когато минаваше нашият вагон, хвърли хартия, свита на топче, но не можа да улучи прозореца и топчето падна на земята. Това навярно беше антифашистки позив, с който тя искаше да ни влее бодрост. Д. Жотев, ПМИ, 56. На другия ден, на път за болницата, Евгени намери из улиците още няколко позива против външната политика на правителството. Д. Ангелов, ЖС, 39. И разказваше, че имало пръснати позиви и против изучаването на религията. Д. Бозаков, ДС, 84. Нелегални позиви.
3. Само мн. Мед. Сигнали за проява на някаква естествена нужда (повръщане, уриниране). След навършване на една година децата започват сами да обаждат, когато имат позиви за уриниране. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 87.
4. Остар. Книж. Призвание, роля. Детето расте, развива ся и порастнува на майчините си обятия и ръце, та от нея приемва и научва всичко.. От тука ся познава доколко е нужно да бъде жената достойна да отговори на позива си; зачтото само неи принадлежи възпитанието на децата, за което е надарена и с естествена търпеливост. Лет., 1873, 99-100. Лишаваме ся и от една .. духовна семинария, в която да ся образува народното ни священство, което, знаем, има голяма важност помежду народа и което в много случаи може да му помогне, а то само ако е приготвено и ако знае да цени позива и назначението си. З. Петров и др., ЧБ (превод), 4. Заради това тряба всякий тъй да си обучава децата, щото тий самички да можат, когато додат в зрели години, да отговорят на позива, който е сам Бог определил на човека. У, 1871, бр. 7, 106.