ПОЗИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от позирам. Бай Анчо бе съвсем отпаднал. По-късно той сам ми призна, че мъките, които му бяха причинили разните вестникари и фотографи, били нищо в сравнение със седемдневното позиране. И. Петров, ПР, 114. След половинчасово позиране войникът се осмели да попита: — Не може ли раницата да се напълни с нещо леко? Г. Караславов, Избр. съч. II, 321. Ето, във вас няма надменност, няма позиране. Така, съвсем естествен сте. Д. Ангелов, ЖС, 46.