ПОЗИТИВИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗИТИВЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Филос. Философско направление, според което цялото истинско положително (позитивно) знание може да се получи само върху основата на опита, като сбор от възприятия, чрез синтез на постиженията на отделните специални науки. Не бива да забравяме, че студенствуването му [на Икономов] става през шестдесетте години на миналия век, знаменити в Русия с подема на позитивизма. Т. Жечев, БВ, 350.

— От лат. positivus 'положителен' през фр. positivisme.